Малко помощ за инсталацията на WinGate с текст и картинки
WinGate е един от най-сполучливите софтуери от типа Proxy Server, Rooter, Firewall работещ под Windows ОС. Освен това чрез Plug-In има допълнителен антивирусен пакет, който по традиция се разработва от Kaspersky Lab, както и филтър за забрана на нежелани за ползване адреси, сайтове и др. Позволява работа с групи, юзери, различни нива на достъп, отдалечено администриране, конфигурирана на всеки отделен протокол и порт. Абсолютен конкурент на вградения в Windows ОС (след 98СЕ) Internet Connection Sharing, който дефакто работи като Bridge(мост).
Какво може да се прави с WinGate – най-просто казано една Интернет връзка може да се прати на една или повече локални мрежи, на един или повече компютри, като доста прецизно да се управлява този процес.
Какво е необходимо – връзка към Интернет посредством модем, мрежова карта или някакво друго периферно устройство и „вътрешна” мрежа посредством мрежова карта. Основно програмата поддържа като входна (Интернет) част управление на мрежови карти и връзки от типа DialUP. Освен това има вграден модул за изграждане и управление на собствена VPN мрежа. По-накратко казано – всяко периферно устройство, което се представя като Lan или модем, всяка връзка подобна на DialUP може да бъде управлявана с тази програма. За изходна (вътрешно мрежова) част може да послужи всяко устройство, представящо се за мрежова карта, на което да се постави някакъв твърд адрес.
Какво трябва да се направи, преди инсталиране на програмата – всички хардуерни компоненти (мрежови карти, модеми, кабели) трябва да бъдат свързани към компютъра, който условно ще наречем Server, да бъдат правилно разпознати от ОС и да функционират пълноценно. Как да се изгради самата мрежа е въпрос, който всеки индивидуално ще реши. За поставянето и „разпознаването” на самите устройства, обикновено пише в съответното ръководство за инсталиране.
Примерната инсталация ще изглежда като задание по следния начин:
1. Доставка на Интернет през мрежова карта с адрес, определен от доставчика - 196.254.91.22 трябва да се разпредели към компютри от
2. мрежа чрез втора мрежова карта с адрес на сървъра -192.168.0.1 и
3. мрежови карти за работните станции с адреси от 192.168.0.2 до 192.168.0.254.
За тези които се сблъскват с мрежи за пръв път, малко разяснение – за да работят в една мрежа, на мрежовите карти се дава индивидуален адрес, за да се разпознават коя от тях коя е. Не бива да се дава какъв да е адрес. Трябва да е от тези адреси, които не се използват в интернет пространството, за да няма дублиране. Освен това, за да работят правилно те трябва да са в една „група” или ако първата карта е с адрес 192.168.0.1, останалите от тази мрежа могат да бъдат от 192.168.0.2 до 192.168.0.254. Обръщам внимание, че се променят цифрите САМО от последния регистър (192.168.0 е навсякъде)и те трябва ДА СА РАЗЛИЧНИ на всеки компютър (от 1 до 254) и НИКЪДЕ да не се дублират. Това правило се спазва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Правилното изграждане и конфигуриране на мрежата може да се провери, като от команден ред от компютъра с адрес 192.168.0.1 се напише:
Като отговор се отваря прозорец, подобен на този:
Ако „отговора” е такъв, работата не става. Няма отговор от посочения компютър.
Ако обаче се получи това
вече се приема че мрежата до посочения компютър с адрес 192.168.0.2 е правилно изградена и работи.
Пробата за връзка с компютъра на доставчика обикновено са прави по процедура, оказана от самия доставчик, тъй като не винаги Ping е разрешен към него.
Ако връзката към Интернет се осъществява освен чрез мрежова карта със някаква допълнителна програма, VPN, PPPoe или каквото и да е, преди същинската инсталация на WinGate трябва да се изпробва до ниво на Server да има пълноценна интернет връзка.
След като всички тези процедури са изпълнени, има връзка към интернет до Server, има връзка и с останалите компютри във вътрешната мрежа, може вече да се инсталира.
Самата инсталация протича през следните етапи:
Изисква съгласие с лицензните права за ползване на софтуера.
На Server инсталацията се прави с опцията за Server.
Изисква продължение или отказ.
При наличие на лиценз се поставят данните на съответните места. Разработчиците предлагат и вариант 30 дневен напълно работещ период за тестване. Избира се съответната опция.
Тук се избира дали ще се ползват създадените в Windows (NT,2000,XP Pro) администраторски или потребителски групи и клиенти. Съветвам тази опция да не се използва, особено при малко потребители и бутона за отметка да остане празен.
Тази опция се потвърждава само ако WinGate ще се ползва и за Mail Server.
Install ENS трябва да се включи. Тя позволява по-нататък да се работи освен със стандартните протоколи, с NAT, Да се ползва като Bridgeе, да се използва и конфигурира вградения Firewall.
Тази опция се ползва само ако ще се изгражда WinGate VPN.
Ако желаете автоматично обновяване през интернет. Ако не желаете непрекъснати обръщения към сървърите на WinGate, откажете.
Пътя за проверка за нови версии (след версия 5.0.10 има разлики).
Оказвате мястото за инсталацията.
Показва инсталирането на файловете.
Можете или не да прочетете ReadMe-то на продукта.
Задължителен рестарт преди първото стартиране на програмата.
Първо влизане в програмата
Тук малко объркващо предупреждава че не е поставена парола. Трябва да се потвърди и при повторното влизане да се окаже на ДВЕ места (както и да се запомни) парола за влизане в програмата.
Първи изглед на програмата „от вътре”. Отляво – менюто за настройки, десния панел – информационния прозорец.
Какво да направим за да стартираме системата и тя да тръгне – необходими са малко настройки. Започваме от протоколите:
Ляв панел/Services ни вкарва за конфигуриране на протоколите. Избираме всеки поотделно и правим следното:
Така изглежда всеки панел за настройка на протокол.
На всички протоколи в Bindings настройваме по два начина – единия като в полето Specify interfaces..... оказваме картата с адрес 192.168.0.1 (ако има и друга с друг адрес към който ще пускаме интернет) или (ако има само една карта) в полето Connections will be ac…….. изберем картата към която ще пускаме интернет. Тук именно се определя „на къде” да се разпределя интернет връзката. Пак подчертавам това да се окаже за всички протоколи в Bindings.
Тук е показана препоръчителната настройка на Extended Networking. Ако след отварянето всичко е „в сиво”, значи при инсталацията не е сложена отметката на Install ENS. За да се стартира се налага преинсталация, при която това трябва да се включи (може и върху вече инсталираната програма).
Желателно е DHCP Service да не е активно. При някои случаи, когато адреса е динамичен (при всяка връзка към доставчика връща различен интернет адрес), може да се получи така, че някой „неканен” да стане член на тази мрежа.
Същото важи за POP3 SMTP Server, ако не се ползват. При наличие на NAT и Rooting на практика не се ползват.
Дотук със Server. Какво да се настрои на работните станции:
Настройките на всички ОС стават на TCP/IP протокола, там където е описан адреса на лан картата .Там настройките трябва да изглеждат по следния начин:
Във всеки от браузърите и програмите които ще се ползват, трябва в Proxy настройките да се окаже 192.168.0.1 и съответния порт. По подразбиране по най-популярните портове са :
www – 80
Ftp – 21 но в браузърите работи на порта на www
SOCK – 1080
Telnet - 23
Портовете трябва да с оказани така, както са декларирани в WinGate.
Ако се наложи някой от портовете да не се спира от вградения Firewall, той се оказва в System/Extended Networking/Port Security.
Естествено много може още да се каже за WinGate възможностите, но това е най-бързия начин да се „разпредели” една интернет връзка от един към повече компютри и мрежи. Продукта има значителен набор от инструменти за настройки, ограничения и каво ли още не, но това е достатъчно за да работи пълноценно.
Програмата е много интуитивна и ако са спазени условията описани в началото би трябвало да работи и без допълнителните настройки.